Често в умовете на хората проникват известни илюзорни мисли и внушения, които им създават ред болести и нещастия. Понякога те сами си внушават някои отрицателни мисли, а понякога отвън им внушават. В много случаи внушението почива на користолюбива почва. Оставете човека свободен, не му внушавайте какво да прави. Търговците си служат със закона на внушението, с цел да изтръгнат нещо от клиентите си. Дойде някой при тях, и те започват: „Господине, имаме великолепен плат, от такава и такава материя, струва еди-колко си”. Не, покажете плата на купувача, кажете му колко струва и ако има възможност, той ще го купи. Няма защо много да се говори. Някои търговци пък обещават на клиентите си нещо, черпят ги с кафе, с това-онова, да ги предразположат. И това е внушение. (часът на любовта - 48).
Някои хора лесно се поддават на внушение. За пример, минавате край един познат и му казвате: „Защо са пожълтели очите ти? Да не си болен?” „Не съм болен”. Той казва, че не е болен, но не се минават два деня, и заболява. Сега трябва да изправите по-грешката си. Идете при същия човек и му кажете, че е по-добре, че очите му са чисти, светли. Щом чуе тези ободрителни думи, той ще стане от леглото си и след два-три деня ще отиде на работа. (РЕАЛНОСТИ И СЕНКИ - 6).
Отивате при един човек и му казвате, че е заразен от туберкулоза. Той веднага побледнява, уплашва се и започва да плаче. (жива реч - 97).
За да внушите на човека нещо, думите, с които си служите, трябва да съдържат сила в себе си. Значи не е достатъчно да се говори за внушение, за хипнотизъм, но трябва да знаете какво представляват те, как се прилагат и т. н. Само разумният, просветеният може да си служи с внушението и хипнотизма, защото знае силата на думите и кога да си служи с тях. (сила и живот - ІІ том - изд. 2005 г. София - 391).
